qnko6677 (Веселин Джуров)
36 19
3 дек. 2014 г., 07:42

Любовни щрихи 

  Поэзия » Любовная
881 0 2

 

Помниш ли лунния стон -
тишина, обляна в нежност?
Целувки под звезден заслон,
любов до безбрежност.

 

Помниш ли мене - щастлив и
засмян - да галя душата ти
свята? А тя, като вятъра
необуздан, как гони самотата ...

 

Помниш ли ласките тихи -
цярът за нашите рани?
Двама ще допълваме с щрихи
любовта, която ни храни.

 

 

© Веселин Джуров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ви благодаря, Лора !
  • Изключително докосващо, нежно, топло, мило, силно и красиво!!Много е въздействащо!Стопли ми душата!Дава много силно усещане за истинска обич, за неизмерима и безгранична любов!
    "Помниш ли мене - щастлив и
    засмян - да галя душата ти
    свята? А тя, като вятъра
    необуздан, как гони самотата ..."- БРАВО!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??