Вечерта неусетно се спусна
и разсла в стаята мрачина...
погълнала вибрации чудни
от светлите остатъци на деня.
Старата круша почука в стъклата
с мирис от цъфнал нектар.
Някой засвири блус в тъмнината
без думи, по спомен узрял.
Черна котка раздвижи тревата
и потъна в незнайния мрак.
Въздъхна мигът ведно с луната
понесъл на плещите люляков аромат.