19 abr 2023, 21:42  

Люлякова вечер 

  Poesía
271 0 0

Вечерта неусетно се спусна

и разсла в стаята мрачина...

погълнала вибрации чудни

от светлите остатъци на деня.

 

Старата круша почука в стъклата

с мирис от цъфнал нектар.

Някой засвири блус в тъмнината

без думи, по спомен узрял.

 

Черна котка раздвижи тревата

и потъна в незнайния мрак.

Въздъхна мигът ведно с луната

понесъл на плещите люляков аромат.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??