Толкова време изгубих рисувайки,
изкупих всички пастели и водни боички,
и цапах в синьо всяка тълпа и безлюдие,
в нюанси на лед оцветявах си всичко.
Не простото синьо. Не това на небесния покрив,
нито пък е като багра на прозрачна вода,
нещо странно между лазура и сивото,
с нюанси и блясък на кристална сълза.
Веднъж съм го виждала, цвят на блян, поразителен,
в две очи, тюркоазно прозрачни,
и ми се струваше толкова истински,
накратко, разцветка - изящество. ...