Толкова време изгубих рисувайки,
изкупих всички пастели и водни боички,
и цапах в синьо всяка тълпа и безлюдие,
в нюанси на лед оцветявах си всичко.
Не простото синьо. Не това на небесния покрив,
нито пък е като багра на прозрачна вода,
нещо странно между лазура и сивото,
с нюанси и блясък на кристална сълза.
Веднъж съм го виждала, цвят на блян, поразителен,
в две очи, тюркоазно прозрачни,
и ми се струваше толкова истински,
накратко, разцветка - изящество.
Толкова пастели премесих, и моливи, и прах,
и все мажех, наред, със замах и по спомен,
но да повторя магията на блясъка ти не успях,
само драсках по безцветни и скучни агонии.
И след толкова опити да открия рецепта,
с която да върна цвета в пространството
паралела на спомена ми се измести
и забравих очите ти, мое изящество...
© Авелина Все права защищены