Толкова време изгубих рисувайки,

изкупих всички пастели и водни боички, 

и цапах в синьо всяка тълпа и  безлюдие,

в нюанси на лед оцветявах си всичко.

Не простото синьо. Не това на небесния покрив,

нито пък е като багра на прозрачна вода, 

нещо странно между лазура и сивото, 

с нюанси и блясък на кристална сълза.
 

Веднъж съм го виждала, цвят на блян, поразителен, 

в две очи, тюркоазно прозрачни, 

и ми се струваше толкова истински,

накратко, разцветка - изящество. 

Толкова пастели премесих, и моливи, и прах,

и все мажех, наред, със замах и по спомен,

но да повторя магията на блясъка ти не успях,  

само драсках по безцветни и скучни агонии.

И след толкова опити да открия рецепта,

с която да върна цвета в пространството

паралела на спомена ми се измести

и забравих очите ти, мое изящество...