Miska_Kumaliska (Мелиса)
55 23
Apr 17, 2007, 6:47 PM

Малка смърт 

  Poetry
1354 0 7
Слагам отново очилата,
в очакване да променят нещата,
да спрат времето за миг,
да не чувам само своя вик!

Но време за промяна мина,
шансът ми в галоп отмина.
Казват, времето лекува, но
не и за този, който от любов тъгува!

Сълзите стичат се по моите страни,
сърцето ми задавено, плахо кърви,
плаша се от себе си, самата...
какво стори тя със мен - тъгата?!

Какво ми причини и любовта - тази измамница,
че изневерих на себе си за толкова кратко!
Изгубих себе си, детския си смях!
Предадох себе си и все едно умрях!

© Мелиса All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??