17 abr 2007, 18:47

Малка смърт 

  Poesía
1443 0 7
Слагам отново очилата,
в очакване да променят нещата,
да спрат времето за миг,
да не чувам само своя вик!
Но време за промяна мина,
шансът ми в галоп отмина.
Казват, времето лекува, но
не и за този, който от любов тъгува!
Сълзите стичат се по моите страни,
сърцето ми задавено, плахо кърви,
плаша се от себе си, самата...
какво стори тя със мен - тъгата?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мелиса Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??