Слагам отново очилата,
в очакване да променят нещата,
да спрат времето за миг,
да не чувам само своя вик!
Но време за промяна мина,
шансът ми в галоп отмина.
Казват, времето лекува, но
не и за този, който от любов тъгува!
Сълзите стичат се по моите страни,
сърцето ми задавено, плахо кърви,
плаша се от себе си, самата...
какво стори тя със мен - тъгата?! ...