Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
Jan 14, 2009, 9:05 AM

Малките цветя 

  Poetry » Phylosophy
744 0 4

В дълбините на мрачното ми сиво,

корабът потънал е заспал,

а миналото сякаш е покрито

с дантелен, веещ  се воал.

 

 По  пътеките на бъдещето светло,

 събирах малките цветя,

 които даваха ми щедро

с уханието им надалече да летя...

 

Реех се в безширната надежда,

вкусих от мъката и радостта,

с оцапана от кръв одежда,

водач ми беше смелостта.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??