Малките цветя

Jan 14, 2009, 9:05 AM

Poetry » Phylosophy

858 0 4

В дълбините на мрачното ми сиво,
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло,
събирах малките цветя,
които даваха ми щедро
с уханието им надалече да летя...
Реех се в безширната надежда,
вкусих от мъката и радостта,
с оцапана от кръв одежда,
водач ми беше смелостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Малките цветя

Want to read more?

Random works