Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
14.01.2009 г., 9:05 ч.

Малките цветя 

  Поезия » Философска
745 0 4

В дълбините на мрачното ми сиво,

корабът потънал е заспал,

а миналото сякаш е покрито

с дантелен, веещ  се воал.

 

 По  пътеките на бъдещето светло,

 събирах малките цветя,

 които даваха ми щедро

с уханието им надалече да летя...

 

Реех се в безширната надежда,

вкусих от мъката и радостта,

с оцапана от кръв одежда,

водач ми беше смелостта.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??