14 ene 2009, 9:05

Малките цветя 

  Poesía » Filosófica
771 0 4

В дълбините на мрачното ми сиво,

корабът потънал е заспал,

а миналото сякаш е покрито

с дантелен, веещ  се воал.

 

 По  пътеките на бъдещето светло,

 събирах малките цветя,

 които даваха ми щедро

с уханието им надалече да летя...

 

Реех се в безширната надежда,

вкусих от мъката и радостта,

с оцапана от кръв одежда,

водач ми беше смелостта.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??