Mar 13, 2018, 4:22 PM

Мамината баница 

  Poetry » Phylosophy
646 7 14
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти,
от светлите ѝ чувства набрашнен.
Кората изтънява и прозира
и плънката да сложи мама спира,
навива я, в тавата я реди.
А щом съзре, че нейното момиче
от портата през дворчето притичва,
със пърхащо сърце ще проследи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??