13 mar 2018, 16:22

Мамината баница 

  Poesía » Filosófica
648 7 14
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти,
от светлите ѝ чувства набрашнен.
Кората изтънява и прозира
и плънката да сложи мама спира,
навива я, в тавата я реди.
А щом съзре, че нейното момиче
от портата през дворчето притичва,
със пърхащо сърце ще проследи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??