Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти,
от светлите ѝ чувства набрашнен.
Кората изтънява и прозира
и плънката да сложи мама спира,
навива я, в тавата я реди.
А щом съзре, че нейното момиче
от портата през дворчето притичва,
със пърхащо сърце ще проследи. ...