purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
Nov 10, 2009, 12:15 AM

Мечта за вечност 

  Poetry
510 0 5

МЕЧТА ЗА ВЕЧНОСТ

 

 

Безкрайна радост носи всеки дъхав цвят през пролетта,

но кой ли помни есенните голи клони.

Щастлива е от обич всяка слънчева зора

и нехае за луната, мрака дето  нощем гони.

 

Но когато цвят орони палав и разгърден блудник-вятър,

безпощадни стават и листа,  и стари стволи,

и гърчи се от горести и плач земята,

че всички в нея корени са вболи,

 

а милеят небесата... И душата ù объркана се чуди –

мержелее ли се взорът или пърхат пеперуди?

 

Безбрежна мъка носи всяка есенна намръщена мъгла,

но всеки помни дъхавия цвят на пролетта.

Нещастна е от злоба всяка мрачна вечер

и мечтае слънце, за да има кого да погубва...

 

И... за да е вечна!

 

 

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??