purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
10.11.2009 г., 0:15 ч.

Мечта за вечност 

  Поезия
511 0 5

МЕЧТА ЗА ВЕЧНОСТ

 

 

Безкрайна радост носи всеки дъхав цвят през пролетта,

но кой ли помни есенните голи клони.

Щастлива е от обич всяка слънчева зора

и нехае за луната, мрака дето  нощем гони.

 

Но когато цвят орони палав и разгърден блудник-вятър,

безпощадни стават и листа,  и стари стволи,

и гърчи се от горести и плач земята,

че всички в нея корени са вболи,

 

а милеят небесата... И душата ù объркана се чуди –

мержелее ли се взорът или пърхат пеперуди?

 

Безбрежна мъка носи всяка есенна намръщена мъгла,

но всеки помни дъхавия цвят на пролетта.

Нещастна е от злоба всяка мрачна вечер

и мечтае слънце, за да има кого да погубва...

 

И... за да е вечна!

 

 

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??