Dec 22, 2007, 10:43 AM

Мечтание 

  Poetry » Love
619 0 4
Вървях под дъжд по празни улици.
Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.
Допирах устни по дъга от любовни шепоти
и нямаше надежда този дъжд да си отиде.
Протегнах длани и мечти
да уловя мига на радост без дихание.
Една усмивка сграбчих и проплаках.
На други беше тя усмивка,
за мене беше само рана и ридание.
Отпуснах длани и въздъхнах
под дъжда на своето мечтание.
Таня Кирилова ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Random works
: ??:??