22 dic 2007, 10:43

Мечтание 

  Poesía » De amor
620 0 4
Вървях под дъжд по празни улици.
Усмивка бях и стон по невъзможни спомени.
Допирах устни по дъга от любовни шепоти
и нямаше надежда този дъжд да си отиде.
Протегнах длани и мечти
да уловя мига на радост без дихание.
Една усмивка сграбчих и проплаках.
На други беше тя усмивка,
за мене беше само рана и ридание.
Отпуснах длани и въздъхнах
под дъжда на своето мечтание.
Таня Кирилова ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??