Jan 22, 2013, 7:45 PM

Мечтание 

  Poetry
399 0 0


 

 

Щом Слънцето залезе,

усмивката ми скри.

Тъга при мене влезе

и мъка ме покри.

 

Пак празно е сърцето –

бленува светлина.

Стреми се към небето

и търси Любовта.

 

Онази, чрез която

красив е този свят.

Светлее всичко свято,

а ти се чувстваш млад.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??