22.01.2013 г., 19:45 ч.

Мечтание 

  Поезия
398 0 0


 

 

Щом Слънцето залезе,

усмивката ми скри.

Тъга при мене влезе

и мъка ме покри.

 

Пак празно е сърцето –

бленува светлина.

Стреми се към небето

и търси Любовта.

 

Онази, чрез която

красив е този свят.

Светлее всичко свято,

а ти се чувстваш млад.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??