22 ene 2013, 19:45

Мечтание 

  Poesía
397 0 0


 

 

Щом Слънцето залезе,

усмивката ми скри.

Тъга при мене влезе

и мъка ме покри.

 

Пак празно е сърцето –

бленува светлина.

Стреми се към небето

и търси Любовта.

 

Онази, чрез която

красив е този свят.

Светлее всичко свято,

а ти се чувстваш млад.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??