ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Sep 26, 2013, 9:51 PM

Междуметия 

  Poetry » Other
876 0 10

Отново си далече. Непрекъснато.
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.

Изтлеяха на кладата душите ни,
които като грешници запалихме.
От пламъка не може да се видим —
защото ни разделят разстояния..

И тихо, като мънички магьосници,
или кълвачи, скрили се в дървото,
превърнали сме в затъпена ножица 
самия край в начало на живота.

Но нищо. Утре ще сме същите,
а любовта не бива да ни пречи.
Обичам те и знам, че няма връщане —
нататък има само междуметия...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ивайло, толкова често използваш в стихотворенията си " Обичам те", но никога, никога не изглежда като клише в поезията, напротив това "обичам те" е толкова неподправено. Дори не мога да кажа изкрещяно ли е, прошепнато ли е, плахо ли е, усмихнато ли е, то просто Е! И е истинско!
    Браво за това умение да пишеш по този начин!
  • Радвам се, че имах възможността да прочета този стих ...
  • Хубаво е!
  • Прекрасно! Понякога разстоянията каляват любовта! Поздрави!
  • Усещането, че любовта е вечна... За много хора сигурно е химера, но при теб това усещане е реално. Въпреки разстоянията и затъпените ножици.
  • Харесах и се натъжих - усетих някаква обреченост...
  • Моите почитания!Едно добро начало за деня!
  • Наслада за мен беше прочита на това стихотворение!
    Поздравления!
  • Хубаво е!
  • Много силен стих. Поздравления!
Random works
: ??:??