26.09.2013 г., 21:51 ч.

Междуметия 

  Поезия » Друга
966 0 10
Отново си далече. Непрекъснато.
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.
Изтлеяха на кладата душите ни,
които като грешници запалихме.
От пламъка не може да се видим —
защото ни разделят разстояния..
И тихо, като мънички магьосници,
или кълвачи, скрили се в дървото,
превърнали сме в затъпена ножица
самия край в начало на живота. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??