26 sept 2013, 21:51

Междуметия 

  Poesía » Otra
5.0 / 9
922 0 10

Отново си далече. Непрекъснато.
И устните ти оцветени в бледосиньо.
Как искам те сега и те прегръщам,
макар че никога не съм те имал.

Изтлеяха на кладата душите ни,
които като грешници запалихме.
От пламъка не може да се видим —
защото ни разделят разстояния..

И тихо, като мънички магьосници,
или кълвачи, скрили се в дървото,
превърнали сме в затъпена ножица 
самия край в начало на живота.

Но нищо. Утре ще сме същите,
а любовта не бива да ни пречи.
Обичам те и знам, че няма връщане —
нататък има само междуметия...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »