Дъждът бичува пътя като с ласо,
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива,
роден от тъжни мисли, меланхолия,
едно ужасно чувство за изминалите
безкрайни дни и нощи на простора.
Небесният простор е толко скучен,
че, ако ти до него се докоснеш,
една широка мантия набучил,
длъжен си да носиш като твое ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up