Дъждът бичува пътя като с ласо,
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива,
роден от тъжни мисли, меланхолия,
едно ужасно чувство за изминалите
безкрайни дни и нощи на простора.
Небесният простор е толко скучен,
че, ако ти до него се докоснеш,
една широка мантия набучил,
длъжен си да носиш като твое ...