19 авг. 2009 г., 16:02

Меланхолия (като детска приказка) 

  Поэзия
553 0 4
Дъждът бичува пътя като с ласо,
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива,
роден от тъжни мисли, меланхолия,
едно ужасно чувство за изминалите
безкрайни дни и нощи на простора.
Небесният простор е толко скучен,
че, ако ти до него се докоснеш,
една широка мантия набучил,
длъжен си да носиш като твое ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Все права защищены

Предложения
: ??:??