19 ago 2009, 16:02

Меланхолия (като детска приказка) 

  Poesía
551 0 4
Дъждът бичува пътя като с ласо,
нощта полюшна новия си здрач,
облакът прошепваше си "аз съм
на хиляди мечти един пазач".
Но той в небето дъжд сега излива,
роден от тъжни мисли, меланхолия,
едно ужасно чувство за изминалите
безкрайни дни и нощи на простора.
Небесният простор е толко скучен,
че, ако ти до него се докоснеш,
една широка мантия набучил,
длъжен си да носиш като твое ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??