Sep 5, 2009, 1:17 PM

Миг 

  Poetry » Love
516 0 1

Сега, когато всички над сънят си бдят,

две не спящи, не зрящи самотни тела,

от стон и въздишки на жадни сърца,

превръщаха в огън кръвта на плътта. 

 

Не спиращи лудия танц на страстта,

два черни ангела с прибрани крила,

донесоха със себе си греха на света.

 

Носени в мрака на вълшебната нощ,

две звезди избухнаха в своята мощ. 

 

Миг на забрава, превърнат в разкош.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??