Миг

5.09.2009 г., 13:17 ч.

Поезия » Любовна

515 0 1

Сега, когато всички над сънят си бдят,

две не спящи, не зрящи самотни тела,

от стон и въздишки на жадни сърца,

превръщаха в огън кръвта на плътта.

Не спиращи лудия танц на страстта,

два черни ангела с прибрани крила,

донесоха със себе си греха на света.

Носени в мрака на вълшебната нощ,

две звезди избухнаха в своята мощ.

Миг на забрава, превърнат в разкош.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.