Миг

5 sept 2009, 13:17

Poesía » De amor

514 0 1

Сега, когато всички над сънят си бдят,

две не спящи, не зрящи самотни тела,

от стон и въздишки на жадни сърца,

превръщаха в огън кръвта на плътта.

Не спиращи лудия танц на страстта,

два черни ангела с прибрани крила,

донесоха със себе си греха на света.

Носени в мрака на вълшебната нощ,

две звезди избухнаха в своята мощ.

Миг на забрава, превърнат в разкош.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.