Jul 7, 2021, 9:43 PM  

Миг във вечността 

  Poetry
4.0 / 4
406 4 6
Полазени от първите лъчи на утрото, проблясват капките роса.
След оня миг на непрогледната тъма, на изгрева на кладата,
в ефирно розова жарава удавена размива се нощта,
настъпва кръговратно прероден денят.
Изгаря безпристрастно слънцето следите на греха,
пътеки две, посоки две, и разделени на по две сърца,
до болка стиснати очи, без драма, без сълзи,
преди отново ние да се превърне в аз и ти.
Преди отново вечерта загадъчна да се завърне,
след уморения от галопиране в очакване пореден ден:
ще тънеш в самота и ще броиш минутите до сутринта,
или в омая ще пулсираш трепетно прегърнат? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Random works
  • Търсех детелина... Детелина четирилистна... Казват, носела късмет... Всичко, що си пожелаеш, ставало...
  • the flowers beneath her skin tore her veins from within while tenderly caressing her sins; Until Oct...
  • I want to see what's there I want to unveil the true one you are, the one you're hiding behind that ...

More works »