M1234567891 (Миночка Митева)
438 13302
Apr 21, 2022, 7:52 PM  

Мил спомен 

  Poetry » Love
1045 5 10

Склоних глава на твойто рамо

и отпих от свежият ти дъх,

ти промълви две думи само,

опияняващи, като горски мъх.

 

Потънах в трепета ти нежен,

в него разля се мойта плът,

и се изгубих безметежна,

сякаш бях на кръстопът.

 

Ти изрече думи помъдрели,

разкри тайната на любовта,

двамата във времето сме спрели,

с мириса на окосената трева.

 

Ти стопли сърцето ми смразено

и пламъче на огъня свенлив,

литна над гората раззеленена,

с песента на щуреца игрив.

 

Замрежени очите ти ме търсят,

в спомена  на догорял живец,

нежно докосваш ме с пръсти,

както вятърът, горски синчец...

 

И ако бурята някога те довлече,

отново на моя бряг самотен,

бъди си същото добро момче,

запазило този мил спомен!

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??