Склоних глава на твойто рамо
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен,
в него разля се мойта плът,
и се изгубих безметежна,
сякаш бях на кръстопът.
Ти изрече думи помъдрели,
разкри тайната на любовта,
двамата във времето сме спрели,
с мириса на окосената трева. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse