И Залеза забрави за Зората,

застинал мълчаливо в светлината на Звездата.

Свенливо, тихо и вежливо Сълзата се търкулна

по криволичеща пътека, водеща безцелно към неяснотата.

Случайно срещна се с Душата и заговориха се двете

за волята, обичта, повехналата роза и Съдбата...

Присмяха се на Грозотата, намразиха и Самотата.

Влюбиха се в Любовта и тогава пак потърсиха Зората;

А тя спеше тихо, непробудно,

очаквайки милувката на брата на Луната...