7 jun 2011, 19:22

Mилувка от луната 

  Poesía » De amor
814 0 0
И Залеза забрави за Зората,
застинал мълчаливо в светлината на Звездата.
Свенливо, тихо и вежливо Сълзата се търкулна
по криволичеща пътека, водеща безцелно към неяснотата.
Случайно срещна се с Душата и заговориха се двете
за волята, обичта, повехналата роза и Съдбата...
Присмяха се на Грозотата, намразиха и Самотата.
Влюбиха се в Любовта и тогава пак потърсиха Зората;
А тя спеше тихо, непробудно,
очаквайки милувката на брата на Луната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Божкова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »