И Залеза забрави за Зората,
застинал мълчаливо в светлината на Звездата.
Свенливо, тихо и вежливо Сълзата се търкулна
по криволичеща пътека, водеща безцелно към неяснотата.
Случайно срещна се с Душата и заговориха се двете
за волята, обичта, повехналата роза и Съдбата...
Присмяха се на Грозотата, намразиха и Самотата.
Влюбиха се в Любовта и тогава пак потърсиха Зората;
А тя спеше тихо, непробудно,
очаквайки милувката на брата на Луната...