Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
Apr 3, 2020, 4:43 PM

Mинало сегашно 

  Poetry » Strict forms
607 3 4

Отварям бавно скърцащият скрин,
изваждам спомен - крехко сухо цвете,
прашецът му се рони по сърцето,
и виждам юни в погледа му син.

 

Прашасал цвят - скептикът ще рече,
а буди той в душата ми щурчето
и знам, навън коприна е небето,
живот по жили пролетни тече.

 

Едничко цвете ми създава свят,
в смарагдовозелените тревички,
пак шарените котки дебнат птички...
а всъщност - свити на кравайче спят.

 

Отдавна мъртво и отдавна прашно,
е цвете - мост за минало сегашно.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??