Apr 27, 2012, 3:35 PM

Мисли 

  Poetry » Love
879 0 0

Сълза връз ухото ми пари.

Таванът, подгизнал от мисли,

в очите със стон се стовари.

 

Забравих ли? Не, не очаквай.

Сърцето обидено стене.

Съдбата си, спри, не оплаквай!

 

Започвам обратно броене,

А старите, сбъднати чувства,

съграждали тайно рушене, 

 

изпитвали странна надежда  

и взрели се в новото време?!

Не, нямаме право, изглежда,

 

да съдим и търсим виновни.

Заспиваш ли? Знай, ще опазя 

съня ти от рими дъждовни.

 

Повярвай – не мога да мразя,

дори да ме срещат с шамари,

честта ни не ще да погазя.

 

Сълзица ухото опари.

 

© Дияна Ханджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??