Сълза връз ухото ми пари.
Таванът, подгизнал от мисли,
в очите със стон се стовари.
Забравих ли? Не, не очаквай.
Сърцето обидено стене.
Съдбата си, спри, не оплаквай!
Започвам обратно броене,
А старите, сбъднати чувства,
съграждали тайно рушене,
изпитвали странна надежда
и взрели се в новото време?!
Не, нямаме право, изглежда, ...