Jun 16, 2012, 10:39 PM

Моето послание 

  Poetry » Love
762 0 0
Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето,
със синевата морска те поглеждам,
с искрите слънчеви на жълто цвете,
със дъх на теменуги те преследвам.
Запазих си частичка от теб във сърцето -
съвсем мъничка, като орехче малка,
и убива ми това орехче проклето,
не ми позволява да те забравя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??