Мълчиш сега, устни присвил
като малко, сърдито дете,
образа ми мислиш, че си скрил
на дъното на синьото море.
Но аз те гледам с очите на небето,
със синевата морска те поглеждам,
с искрите слънчеви на жълто цвете,
със дъх на теменуги те преследвам.
Запазих си частичка от теб във сърцето -
съвсем мъничка, като орехче малка,
и убива ми това орехче проклето,
не ми позволява да те забравя. ...