Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано.
(Във едно със девствеността.)
На петнайсет сякаш останах.
(По ми е чиста така съвестта.)
Преброих си набързо любовите,
и ги сложих в кантара, сърдечен.
Натежават ми. Аз съм виновен.
(че им дадох мисъл за вечност.) ...