21 июл. 2019 г., 18:33

Моето щастие няма нужда от лирика. 

  Поэзия » Любовная, Философская
512 4 2
Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано.
(Във едно със девствеността.)
На петнайсет сякаш останах.
(По ми е чиста така съвестта.)
Преброих си набързо любовите,
и ги сложих в кантара, сърдечен.
Натежават ми. Аз съм виновен.
(че им дадох мисъл за вечност.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??