Отгледах в себе си безброй съдби,

Които сред разрива се разпиляха.

И тръгнаха по собствени следи,

ту блъскаха се, ту пак в едно се сляха.

И припряно почнах пак да ги събирам

сред отломки и сред падащи звезди.

Понякога намирах някоя далечна диря,

но отново губех я сред чуждите мечти.

Търсех сред съзвездия, пространства, океани,

уж частичките във себе си отново да слепя.

За да може душата да лекува свойте рани

И след разрива огромен аз да се спася.

Не успях. Безвъзвратно изгубих своите съдби.

И от търсене безчувствен онемях и ослепях.

Но поне сега проблясват отразени в чуждите очи

Моите съдби, намерили утеха в тях.