Отгледах в себе си безброй съдби,
Които сред разрива се разпиляха.
И тръгнаха по собствени следи,
ту блъскаха се, ту пак в едно се сляха.
И припряно почнах пак да ги събирам
сред отломки и сред падащи звезди.
Понякога намирах някоя далечна диря,
но отново губех я сред чуждите мечти.
Търсех сред съзвездия, пространства, океани,
уж частичките във себе си отново да слепя.
За да може душата да лекува свойте рани
И след разрива огромен аз да се спася. ...