Oct 2, 2006, 1:44 PM

Може би звучи банално, но... 

  Poetry
868 0 0
Любовта е болка несравнима,
колко ли души е тя ранила
нежно,
леко
пробожда ги с кинжал с сърцето.
Със злато обкован,
със кръв пропит
Избърсваш покапалите капки кръв за миг.
Събираш стъкълцата разпилени
и луташ се в безкраен лабиринт,
от глупави надежди и копнежи.
Кога ли случиха се толкова промени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??