2 окт. 2006 г., 13:44
Любовта е болка несравнима,
колко ли души е тя ранила
нежно,
леко
пробожда ги с кинжал с сърцето.
Със злато обкован,
със кръв пропит
Избърсваш покапалите капки кръв за миг.
Събираш стъкълцата разпилени
и луташ се в безкраен лабиринт,
от глупави надежди и копнежи.
Кога ли случиха се толкова промени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация