unreal (Силвия)
21 36
2.10.2006 г., 13:44 ч.

Може би звучи банално, но... 

  Поезия
865 0 0
Любовта е болка несравнима,
колко ли души е тя ранила
нежно,
леко
пробожда ги с кинжал с сърцето.
Със злато обкован,
със кръв пропит
Избърсваш покапалите капки кръв за миг.
Събираш стъкълцата разпилени
и луташ се в безкраен лабиринт,
от глупави надежди и копнежи.
Кога ли случиха се толкова промени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Предложения
: ??:??