Копнеех да съм твоето пристанище
след дългобурни пътешествия.
Хвърли котва и си почини!
Защо се взираш в неизвестното,
и те влекат тъмните вълни?
Но знаех - няма да останеш ти:
монотонният прибой
е като бавно изтезание.
- Добре, тръгни пак, не стой -
чака те ново разстояние...!
Не ми дължиш нищо.
Какво че еднонощни ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up